Към интервюто 

Ралица Скорчева, председател на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки - Спиритс България, Бизнес старт, 04.01.2018

Домакинствата в България отделят от бюджета си 1,7 % за алкохолни напитки при 1,6% средно за един гражданин на ЕС, сочи изнесената за 2017 г. статистика, чиито данни бяха оповестени в началото на тази година. По данни на АПВТСН обемът на консумираните през 2018 г. спиртни напитки у нас ще е с ръст от около 8 %. За разминаването в статистическите данни и тези, с които разполагат в Асоциацията, темата коментира Ралица Скорчева, председател на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки - Спиритс България, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

"Алкохолните продукти и консумацията в магазинната мрежа в България бележи ръст година спрямо година. Статистиката и данните, които ЕВРОСТАТ ни предоставят, не са за мен уютна материя, тъй като не съм запозната с методологията, която се използва. Пак от ЕВРОСТАТ ни казват, че за 10 години от 3% от нашия разход за алкохолни продукти, през 2007, в 2017 г. потреблението е паднало надолу до 1,7%. И тук икономистите и професионалистите от статистиката трябва да ни обяснят как тази мултикомпонентна статистика формира крайния резултат. Защото на практика първичните данни, с които ние боравим, е какво количество алкохол се консумира на година, колко акциз се заплаща на година, какво е количеството, консумирано на база на глава от населението и какво е възрастовото разделение на консумацията", уточни Скорчева.

Тя посочи още, че за радост обемът на консумираните алкохолни напитки в България расте, както в магазинната мрежа, така и в заведенията. В това отношение тя отчита и големия ръст на туристите, посещавали България, които имат участие в тази консумация. Данните които тя цитира за повишеното потребление на алкохол на годишна база, се отнасят както за столицата, за големите градове, така и за курортите, посетени от туристопотока. Туристите вдигат обема на консумация и също консумацията на глава от населението, но дали българинът консумира повече е друг въпрос.

Отчетената от статистиката консумация за 2017 г- в България на стойност 577 лмн. евро по думите на Скорчева е релевантна, но с някои уточнения.

"В магазинната мрежа, която е силен двигател не само на алкохолната индустрия, но и на всички бързооборотни стоки, се реализират около 65% от обемите на алкохолните продукти. Около 35 % от обемите на алкохолните продукти, консуматорите консумират в заведения, хотели и места за отдих. Така че предполагаемата стойност в пари на индустрията е доста повече от 1 млрд. лева", посочи Скорчева.

Тя информира, че предварителните данни за 2018 г. до октомври сочат ръст от 3,5 % в акцизите, заплатени в държавната хазна. Това по думите й означава, че през ноември и декември този ръст ще скочи до около 5 %.А това означава около 8 % ръст в обема на алкохолните продукти.

Гледайте целия разговор във видео материала.

Към интервюто в БТВ

България е на шесто място в света и на пето в Европа по изпит алкохол на глава от населението


Изследване показва, че България е на шесто място в света и на пето в Европа по изпит алкохол на глава от населението – 12,3 л. на година.


Първи са естонците по 14,3 л на човек, следват чехите и германците, показва статистиката.

В България обаче е по-високо количеството на изпит твърд алкохол – 5,34 л. Това ни подрежда на второ място в Европа.


Според статистиката сме на 22-о място по пиене на вино на човек – с 2,55 л. на година.


По консумация на бира сме на 13-о място – 4,41 л. на човек годишно.


Ракията е с нас от векове и отваря апетит към други алкохолни напитки с висок градус, коментира Ралица Скорчева-Славова, председател на сдружение "СпиритсБългария”.

У нас консумацията на алкохол е типична и заради традицията в малките населени места да се произвежда домашна ракия и вино. Миграцията към големите градове не е прекъснала връзката с родните места, където чашата ракия е обичай.

Според психолозите има и други причини да пием. „Ние пием, за да се сприятелим, да се повеселим, това е обичайно за нашата култура. Разбира се, когато има проблеми, както е казал Андрешко, пием от мъка, пием, за да забравим”, каза д-р Владимир Бостанджиев, психиатър и психотерапевт.

По думите му няма статистика колко са алкохолно зависимите, а другата статистика не може да е нито тревожна, нито радостна – това са икономически данни.

Сред другите причини да излезем напред в класацията по консумация на алкохол е и фактът, че водещата религия у нас, за разлика от исляма, не забранява категорично употребата на алкохол.

Прогнозата на производителите и вносителите е, че и през следващите години консумацията на алкохол у нас ще продължи да нараства.